Инж. Димитър Куманов за ФрогНюз: Ако сега се случи наводнението о...
Това сподели пред ФрогНюз инж. Димитър Куманов от.
Ето го цялото изявление:
В последното денонощие у нас още веднъж. Вчера вечерта чухме от шефа на Изпълнителна организация “Борба с градушките ”, че, от които да се изстрелват ракетите, които разрушават ледените блокове. Къде съгласно Вас се корени казусът с битката с градушките в България, за какво постоянно след градушка има толкоз доста вреди?
Борбата е да не се случи градушката. След като се случи, вредите постоянно са размазващи - изключително за земеделската продукция. Проблемът с незадоволителното финансиране на организацията за битка с градушките е от доста дълги години. Харчат се безумни пари за невероятни неща. Например за Планове за ръководство на риска от наводнения и Плановете за ръководство на речните басейни 2022-2027 година - десетки милиони, изхарчени за една купчина непотребна хартия. За такива значими действия като битката с градушките обаче няма задоволително средства - това е казусът.
Отделно, има зони с рестрикции за битка с градушките. Там не се изстрелват ракети, тъй като в региона има военни полигони. Ако в някакъв регион забраниш да се изстрелват ракети за битка с градушките, то би трябвало за твоя сметка да застраховаш земеделската продукция. В такива региони страната би трябвало да прави тъкмо това.
Всичко това е част от цялостната тактика за битка с нездравословното влияние от водите. Планове за ръководство на риска от наводнения би трябвало да бъдат точно това - проекти за битка с нездравословното влияние на водите, каквито сега не са. Вредното влияние не се показва единствено в наводнения, само че и в ерозия, свлачища, градушки. Както виждаме, климатичните промени са факт и се показват. Тепърва обстановката ще се утежнява. Ще виждаме дълги интервали на засушавания, следвани от едни релативно по-кратки, само че за сметка на това брутални интервали на превалявания, градушки и катаклизми.
През октомври предходната година казахте, че има заплаха София да изчезне при доста изобилен дъжд. Последният месец виждаме по какъв начин се наводняват изби, по какъв начин шахтите не поемат водата. Как стои въпросът с ръководството на водите в огромните градове?
Рискът от нездравословното влияние на водите би трябвало да се преглежда и от позиция на урбанизираните територии. В някои от огромните градове в България тези опасности непрестанно нарастват. София е характерен образец за това. Преди, по време на социализма и по-късно под Околовръстния път на София имаше поляни, едни мочурища, влажни зони, които поемаха доста вода, когато вали. В момента всички тези региони към този момент са покриви на здания и асфалт. Когато завали проливен дъжд, той се стича от покривите върху асфалта, от асфалта във реките на София.
Наскоро още веднъж имаше наводняване в София - на моста при Военната академия водата течеше на 20-30 сантиметра под моста. И това, при едни мижави превалявания. Ако в този момент се случи наводнението, което беше в София през юни 1983 година, София в действителност ще отплува към Дунава. Предложихме най-различни ограничения в Плановете за ръководство на риска от наводнения. Предложихме да вземем за пример да се проведат нови хидравлични инспекции на коритата на всички реки в София, тъй като те са проектирани преди доста години, а в този момент обстановката радикално се е трансформирала. Дори и такава мярка отхвърлиха да включат в Плановете за ръководство риска от наводнения.
Можем ли да кажем, че времето, което следим, е резултат от климатични промени, а не следва някаква цикличност или логичност?
Наблюденията са, че е обвързвано и с човешките действия, които у нас не се лимитират и способстват за вредите при наводнения. Пример за това са безобразните сечи в поройни региони, където е имало наводнения или в региони, в които е нямало наводнения, само че когато се изсече целата гора, както беше преди две години в селата по наречието на Стряма, там се случват страховити неща. Калта от тези сечища се смъква по реките и задръства селото, в това число вършината, която е била изоставена на сечищата предизвиква страхотни вреди на обитаеми места. Това са човешки действия, които способстват за увеличение на вредите от наводнения. Климатичните промени също занапред ще се задълбочават.
Давам още един образец за това, което се случва с нарочното безучастие на Министерството на околната и водите. Изрична молба на съдружие “Балканка ” и на хората от обитаемоте места по поречията на Стряма беше в Плановете за ръководство на риска от наводнения, които одобриха в края на 2023 година, измежду регионите със забележителен евентуален риск от наводнения да бъде включен регионът на Стряма и да плануват ограничения за понижаване на вредите. Министерството на околната и водите отхвърли да включи този регион в проектите. Голямото наводняване пък беше година и три месеца преди проектите да бъдат утвърдени.
Сега разгласиха и Плановете за ръководство на речните басейни. В досегашните проекти имаше една мярка, която гласеше, че се не разрешава гола сеч на 500 метра от реки. Причината е, че когато всичко се изсече, калта от голата сеч се свлича в реката и я задръства, реката пък закарва тази тиня до първото село, както стана по поречието на Стряма. В новите проекти, които разгласиха за публично разискване, се споделя, че голата сеч се не разрешава единствено на 50 метра от воден обект, не на 500 метра, както беше преди. За да смекчиш една мярка в подобен проект, би трябвало да имаш главния на база цялата история на събитията, които са се случвали в интервала на предходния проект. Имаме тъкмо противоположното - имаме страхотни учредения да се лимитират в допълнение сечите, вместо да се понижават рестриктивните мерки.
Смекчаването на ограничения в Плановете за ръководство на речните басейни, които разгласиха за публично разискване на 30 март тази година, се случват по експлицитното гледище на настоящия министър на околната среда и водите Петър Димитров. Щетите ще стават все по-големи, тъй като ние не можем да предотвратим нито наводнения, нито градушки, само че можем да взимаме ограничения за понижаване на сечите, а се прави тъкмо противоположното.
Каква е вярната посока на тези ограничения съгласно Вас?
Мерките от старите проекти са доста хубави, единствено че не се съблюдават, няма и надзор. Настоящият министър на околната среда и водите беше шеф на Басейновата дирекция в Плевен. Тогава той позволи сеч на дървета по крайбрежията на река Янтра под Велико Търново. В настоящия тогава проект имаше мярка, която не разрешава сеч на крайбрежна растителност. Когато възразихме, получихме отговор от Басейновата дирекция, че дърветата по крайбрежията на реките не били крайбрежна растителност. Разбира се, ние спечелихме делото в съда, в това време обаче към този момент бяха отсекли тези дървета. Докато по този начин се ръководят водите, в това число и отбрана от нездравословното влияние на водите, обстановката в България ще става по-зле и по-зле.
Илияна Маринкова
Ето го цялото изявление:
В последното денонощие у нас още веднъж. Вчера вечерта чухме от шефа на Изпълнителна организация “Борба с градушките ”, че, от които да се изстрелват ракетите, които разрушават ледените блокове. Къде съгласно Вас се корени казусът с битката с градушките в България, за какво постоянно след градушка има толкоз доста вреди?
Борбата е да не се случи градушката. След като се случи, вредите постоянно са размазващи - изключително за земеделската продукция. Проблемът с незадоволителното финансиране на организацията за битка с градушките е от доста дълги години. Харчат се безумни пари за невероятни неща. Например за Планове за ръководство на риска от наводнения и Плановете за ръководство на речните басейни 2022-2027 година - десетки милиони, изхарчени за една купчина непотребна хартия. За такива значими действия като битката с градушките обаче няма задоволително средства - това е казусът.
Отделно, има зони с рестрикции за битка с градушките. Там не се изстрелват ракети, тъй като в региона има военни полигони. Ако в някакъв регион забраниш да се изстрелват ракети за битка с градушките, то би трябвало за твоя сметка да застраховаш земеделската продукция. В такива региони страната би трябвало да прави тъкмо това.
Всичко това е част от цялостната тактика за битка с нездравословното влияние от водите. Планове за ръководство на риска от наводнения би трябвало да бъдат точно това - проекти за битка с нездравословното влияние на водите, каквито сега не са. Вредното влияние не се показва единствено в наводнения, само че и в ерозия, свлачища, градушки. Както виждаме, климатичните промени са факт и се показват. Тепърва обстановката ще се утежнява. Ще виждаме дълги интервали на засушавания, следвани от едни релативно по-кратки, само че за сметка на това брутални интервали на превалявания, градушки и катаклизми.
През октомври предходната година казахте, че има заплаха София да изчезне при доста изобилен дъжд. Последният месец виждаме по какъв начин се наводняват изби, по какъв начин шахтите не поемат водата. Как стои въпросът с ръководството на водите в огромните градове?
Рискът от нездравословното влияние на водите би трябвало да се преглежда и от позиция на урбанизираните територии. В някои от огромните градове в България тези опасности непрестанно нарастват. София е характерен образец за това. Преди, по време на социализма и по-късно под Околовръстния път на София имаше поляни, едни мочурища, влажни зони, които поемаха доста вода, когато вали. В момента всички тези региони към този момент са покриви на здания и асфалт. Когато завали проливен дъжд, той се стича от покривите върху асфалта, от асфалта във реките на София.
Наскоро още веднъж имаше наводняване в София - на моста при Военната академия водата течеше на 20-30 сантиметра под моста. И това, при едни мижави превалявания. Ако в този момент се случи наводнението, което беше в София през юни 1983 година, София в действителност ще отплува към Дунава. Предложихме най-различни ограничения в Плановете за ръководство на риска от наводнения. Предложихме да вземем за пример да се проведат нови хидравлични инспекции на коритата на всички реки в София, тъй като те са проектирани преди доста години, а в този момент обстановката радикално се е трансформирала. Дори и такава мярка отхвърлиха да включат в Плановете за ръководство риска от наводнения.
Можем ли да кажем, че времето, което следим, е резултат от климатични промени, а не следва някаква цикличност или логичност?
Наблюденията са, че е обвързвано и с човешките действия, които у нас не се лимитират и способстват за вредите при наводнения. Пример за това са безобразните сечи в поройни региони, където е имало наводнения или в региони, в които е нямало наводнения, само че когато се изсече целата гора, както беше преди две години в селата по наречието на Стряма, там се случват страховити неща. Калта от тези сечища се смъква по реките и задръства селото, в това число вършината, която е била изоставена на сечищата предизвиква страхотни вреди на обитаеми места. Това са човешки действия, които способстват за увеличение на вредите от наводнения. Климатичните промени също занапред ще се задълбочават.
Давам още един образец за това, което се случва с нарочното безучастие на Министерството на околната и водите. Изрична молба на съдружие “Балканка ” и на хората от обитаемоте места по поречията на Стряма беше в Плановете за ръководство на риска от наводнения, които одобриха в края на 2023 година, измежду регионите със забележителен евентуален риск от наводнения да бъде включен регионът на Стряма и да плануват ограничения за понижаване на вредите. Министерството на околната и водите отхвърли да включи този регион в проектите. Голямото наводняване пък беше година и три месеца преди проектите да бъдат утвърдени.
Сега разгласиха и Плановете за ръководство на речните басейни. В досегашните проекти имаше една мярка, която гласеше, че се не разрешава гола сеч на 500 метра от реки. Причината е, че когато всичко се изсече, калта от голата сеч се свлича в реката и я задръства, реката пък закарва тази тиня до първото село, както стана по поречието на Стряма. В новите проекти, които разгласиха за публично разискване, се споделя, че голата сеч се не разрешава единствено на 50 метра от воден обект, не на 500 метра, както беше преди. За да смекчиш една мярка в подобен проект, би трябвало да имаш главния на база цялата история на събитията, които са се случвали в интервала на предходния проект. Имаме тъкмо противоположното - имаме страхотни учредения да се лимитират в допълнение сечите, вместо да се понижават рестриктивните мерки.
Смекчаването на ограничения в Плановете за ръководство на речните басейни, които разгласиха за публично разискване на 30 март тази година, се случват по експлицитното гледище на настоящия министър на околната среда и водите Петър Димитров. Щетите ще стават все по-големи, тъй като ние не можем да предотвратим нито наводнения, нито градушки, само че можем да взимаме ограничения за понижаване на сечите, а се прави тъкмо противоположното.
Каква е вярната посока на тези ограничения съгласно Вас?
Мерките от старите проекти са доста хубави, единствено че не се съблюдават, няма и надзор. Настоящият министър на околната среда и водите беше шеф на Басейновата дирекция в Плевен. Тогава той позволи сеч на дървета по крайбрежията на река Янтра под Велико Търново. В настоящия тогава проект имаше мярка, която не разрешава сеч на крайбрежна растителност. Когато възразихме, получихме отговор от Басейновата дирекция, че дърветата по крайбрежията на реките не били крайбрежна растителност. Разбира се, ние спечелихме делото в съда, в това време обаче към този момент бяха отсекли тези дървета. Докато по този начин се ръководят водите, в това число и отбрана от нездравословното влияние на водите, обстановката в България ще става по-зле и по-зле.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ